НДСВ - стабилност и възход

Държавата и общините дължат близо половин милиард лева на бизнеса. Бизнесът пък дължи близо 2 милиарда за заплати.

Лавината е тръгнала и спиране няма. Ако не беше опустошаващо дългата криза, на която така и не се вижда краят, някак да приемеш временно неплатени борчове на държавата. Но след като денем и нощем тръбиш, че кризата и “предишните” са виновни за всичко, да стиснеш бизнеса за гърлото, е извън нормалното.

Не говоря за върховенството на закона, според който договорите трябва да се изпълняват. Дори не говоря за морал, макар че за успешния бизнес и успешното държавно управление моралът и доверието са от първостепенно значение. В някои географски ширини и до днес работи т. нар. джентълменско споразумение - устно договореното е морален закон за страните.

В България няма джентълменски споразумения, въпреки че подобна морална задължителност носи една предизборна програма например. Програмата на ГЕРБ беше добра основа за “джентълменско споразумение” с електората.

Сега малцина си спомнят, че щяхме да станем страна със средноевропейски стандарт (по доходи или по морал?), че средната заплата щеше да стигне 1000 лева (заплати и пенсии бяха замразени), че ГЕРБ щеше да бори престъпност, корупция и въобще всичко щеше да бъде в името на хората. Съчинението беше хубаво.

От първата си година управлението реши някак спонтанно и безапелационно да не се издължава на фирмите, които са изпълнили проектите си. И не само когато става въпрос за пари от бюджета, но и по европейските програми.

Знам случаи, когато фирмата е завършила проекта си в първите месеци на 2010 г. и държавата още не е изплатила средствата. А Брюксел отдавна ги е превел по нейна сметка. Данните на БСК за 104 млрд. лв. междуфирмено задлъжняване показват две неща.

Първо - управлението не иска да знае, че договорът е свещено право за двете страни. Второ - управлението не приема, че само нормални отношения с бизнеса (под бизнес не разбирам ограничения кръг от големи, близки до управляващите фирми, а големи, малки и средни предприемачи) ще дадат хляб на хората и ще измъкнат страната от икономическата пустош.

Управляващите превърнаха държавата от фактор за развитие във фактор за задълбочаване на кризата. А най-страшното е, че по този начин превърнаха икономическата криза в социална криза.

Защо се надигат стачка след стачка? Защото държавата не изпълнява договорите си с големи групи хора - било с фермери, било с миньори, било с пенсионери... Ако те не изпълнят договора си с нея, ще бъдат санкционирани. Обратното правило обаче не работи.

Голяма част от фирмите също наказват държавата, като не си плащат данъците и осигуровките. По сметките на БСК неплатените данъци, осигуровки и други дължими на бюджета суми са над 5 млрд. лв. през 2010 г. и в сравнение с другите задължения те нарастват рязко за една година с 13.6%. Неплатените данъци и осигуровки намаляват приходите в бюджета и правят невъзможно например актуализирането на пенсиите и заплатите.

Фирмите пък не плащат заплати на наетите хора не защото не искат, а защото изнемогват, притиснати от държавната политика за неизплащане на задълженията към тях. Така кръгът се затваря и управлението, което дължи на бизнеса половин милиард лева, не може да получи във вид на данъци и осигуровки от тези пари над 40%, или около 200 млн. лв. А работещите не могат да си получат заплати за близо 2 млрд. лв.

По време на криза най-ценно за държавата не са материалните активи, а човекът. Още по-ценен е човек с работа.

А най-ценен е човек с работа, образование и квалификация. Може да имаш най-модерни технологии, но като нямаш хора, които да разбират от тях, нищо не можеш да направиш. Тук някой привърженик на ГЕРБ веднага ще намеси еврофондовете - спасителния пояс на бюджет 2012.

Само че дали този фен на управляващите си е направил труда да види колко време отнема фирма да получи финансиране например по програмата за човешките ресурси. Не по-малко от година. Дотогава бедният безработен е умрял от глад, а фирмата беницифиент е фалирала. И то когато с 12% безработица сме в челната група на ЕС, когато 400 000 гурбетчии са се върнали в родината заради кризата, когато бизнесът закри 300 000 работни места!

Управляващите упорито подценяват социалната страна на икономиката. Т.е. човешката страна. Хората не разсъждават с макроикономически понятия. Пресмятат колко пари са изкарали днес, мислят дали утре щеимат работа утре и къде ще учат децата им вдруги ден. Това са техните индикатори за икономически ръст, за криза, за морал на управлението. И когато индикаторите покажат минус, изразяват недоволството си.

Започва времето на социалните протести. Те, в съчетание с кризата, са неконтролируеми. Близо са и изборите - когато несправедливо третираните може да потърсят друга бюлетина.

ХРИСТИНА ХРИСТОВА