ЖИВОТ ПО ПРАВИЛАТА – ПОЛИТИКАТА, ОТ КОЯТО СЕ НУЖДАЕ БЪЛГАРИЯ
юли 2011 г.
„Когато човек искрено носи в сърцето си каузата България,
няма невъзможни неща.”
Симеон Сакскобургготски
Реформаторската политика на НДСВ постави здрава основа на модернизацията на България. С нови идеи и нови икономически решения. С градивност и толерантност в политиката и управлението.
Като центристка партия и занапред ще залагаме на умереността и прагматичната политика, които носят на хората усещането за дългосрочна стабилност и баланс в обществените процеси. Ще бъдем катализатор на добри политики и опозиция на лошата инерция в управлението.
След присъединяването на България към Европейския съюз имаме една общонационална цел – да повишим чувствително жизнения стандарт и качеството на живот в условията на европейското членство. За да постигнем тази цел, имаме волята и компетентността да осъществим следните основни приоритети и управленски мерки:
І. ГРАЖДАНСКИ ПРАВА И СВОБОДИ. РЕФОРМА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ, НА МВР И СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ
__________________________________________________________
1. Върховенство на закона, правосъдие и сигурност за всеки. Законодателство, съобразено с най-високите европейски стандарти за опазване на природата и околната среда.
2. Засилване на гаранциите за правата и свободите на всички граждани, като се постави специален акцент върху неприкосновеността на личния живот, личната сигурност и тайната на кореспонденцията и интернет комуникациите. Ефикасна защита от дискриминация.
3. Реформа на избирателната система: провеждане на национален референдум, в който гражданите да се произнесат дали да бъде въведено задължителното гласуване.
4. Иницииране на широка обществена дискусия за преструктуриране на съдебната власт чрез промени в Конституцията, за да се осигури достъпно, бързо и справедливо правосъдие. Отделяне на прокуратурата от съдебната власт и осигуряване на равнопоставеност между нея и защитата.
5. Прозрачно кадрово, финансово и административно управление на органите на съдебната власт. Въвеждане на показатели за индивидуална оценка на труда и поощрения в съдебната власт. Отпадане на несменяемостта на съдиите и въвеждане на всеобщо конкурсно начало.
6. Нулева толерантност към корупцията в държавното управление и съдебната система.
7. Решително подобряване на процедурите за търговска регистрация, решаване на търговски спорове и подобряване на съдебното изпълнение в тази сфера.
8. Реформа на МВР и службите за сигурност в съответствие със стандартите на ЕС и НАТО, за да станат реален гарант за правата на гражданите, а не „играч” на полето на бизнеса и политиката.
9. Създаване и поддържане на надеждни механизми за парламентарен контрол върху бюджета, приоритетите и ефикасността в работата на МВР и службите за сигурност.
10. Прозрачност и проследяемост на финансирането на отделните служби на МВР. Въвеждане на регулярен публичен преглед на разходите на системата на правосъдие и сигурност на всеки две години.
11. Съкращаване на ненужната бюрокрация в МВР за сметка на увеличаване на полицейския състав, за да може и в малките населени места да има реално присъствие на органите на реда.
12. Чувствително повишаване на броя и качеството на административните услуги, извършвани по електронен път.
ІІ. ИКОНОМИЧЕСКА СТАБИЛНОСТ И РАСТЕЖ
__________________________________________________________
Последните две години доказаха правотата на политиката, провеждана от правителствата на НДСВ. В сложните години на кризата още веднъж се потвърди нуждата от експертен потенциал и ясни идеи за реформиране на икономиката и бюджета. Нашите виждания за икономическата политика са обобщени в девет теми:
1. Запазване на валутния борд и незабавен курс към еврото
2. Разумна бюджетна политика, неутрални и ниски данъци
3. Провеждане на задълбочени реформи в публичния сектор
4. Поддържане на стабилност във финансовата система, банковия сектор и капиталовите пазари
5. Прозрачно и ефективно управление на европейските фондове, специални мерки за прозрачност
6. Публично-частно партньорство, концесиониране, приватизация
7. Стимулиране на износа и инвестициите, туризъм, мерки за намаляване на търговския дефицит
8. Подобряване на бизнес средата, премахване и опростяване на регулаторните режими, намаляване на размера на таксите
ІІІ. МОДЕРИЗАЦИЯ НА ЕНЕРГЕТИКАТА
__________________________________________________________
1. Повишаване на енергийната ефективност
2. По-широко използване на енергията от възобновяеми енергийни източници (зелената енергия). Разпределяне на квотата за зелена енергия в пропорция ВЕИ –50 – 60%, вятърна енергия – 30 – 35%, фотоволтаици – 10 – 15%
3. Национален изравнителен механизъм за справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и комбинирани производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните потребители на електроенергия
4. Повишаване на инвестициите в електропреносните „умни“ мрежи
5. Гарантиране на доставките на природен газ – свръзване на газопроводната система на България с тези на Гърция и Румъния, разширяване на капацитета на газовото хранилище в Чирен, изграждане на хранилище в областта Галата край Варна на мястото на функциониращото в момента там находище
6. Изграждане на газопроводите „Набуко” и „Южен поток” и постигане на така необходимата диференциация на източниците на суровината
7. Подкрепа за ядрената енергетика. Създаване на необходимите условия за построяване на нови, модерни и безопасни ядрени реактори. Подпомагане и развитие на високотехнологичен клъстер „Ядрена енергетика“
8. Бърза и прозрачна приватизация на Топлофикация „София”
ІV. ТРАНСПОРТ
__________________________________________________________
Бъдещата политика в транспорта да бъде ориентирана към ефективни товарни и пътнически услуги на базата – инвестиции в растеж и качество на транспортната услуга, интегриране на отделните сектори в транспорта в проекти от общ национален и общоевропейски интерес, иновации в технологията и услугата.
1. Инвестиции в стратегически инфраструктурни проекти с висока добавена стойност – единна мултимодална мрежа за свързване на националните железопътна и пътна мрежа, пристанищата, водните пътища (река „Дунав“), транспортните оператори
2. Инвестиции в комодални технологии за товарните превози с цел намаляване на растящите въглеродни емисии, задръстванията и произшествията по пътищата
3. Инвестиции в ново поколение пътнически превози – високоскоростни железници (инфраструктура и влакове), транспорт в градска среда, технологични връзки между железопътните гари, автогарите, метрото и летищата
4. Създаване на безконфликтност на пътникопотоците между различните видове транспорт в големите населени места
5. Частните инвестиции – добър партньор за реализиране на транспортните приоритети. Големите публични проекти да се реализират само след като бъдат предложени за публично-частно партньорство
6. Модернизацията на общинската пътна инфраструктура и ефективно транспортното обслужване на населените места в селските и труднодостъпни райони както и до туристическите обекти
7. Разработване и поетапно изграждане на „проект за зелени товарни коридори“ за товарните потоци през България с цел опазване на околната среда, здравето на хората, задръстванията и безконфликтното пресичане на първокласните пътища
8. Инвестиции в интелигентни транспортни технологии и системи за устойчив растеж и качество на транспортната услуга, която да стане по икономична, по екологична и по конкурентоспособна.
9. Инвестиции в съвременни транспортни средства. Модернизацията на инфраструктурата да води до новаторство и технологично обновление на превозните средства, като се стимулират екологичните транспортни технологии, екологичните автомобили, задвижванията с електричество
V. АКТИВНИ МЕРКИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА В УСЛОВИЯТА НА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
__________________________________________________________
1. За НДСВ създаването на заетост и борбата с младежката безработица е стратегически приоритет
2. Гъвкавост и стабилност на заетостта. По-лесен преход от една сфера на професионална реализация към друга, от едно работно място към друго
3. Повече шансове за младите хора да започнат първата си работа по специалността или в избраната от тях професионална сфера
4. Стимулиране и подобряване на мобилността на работната сила, не само на регионален принцип, но на секторна и професионална база
5. Насърчаване на заетостта за младите хора – всеки безработен младеж да бъде включен своевременно, не по-късно от 6 месеца от загубата на работата си, в обучителни курсове за квалификация и преквалификация
6. Насърчаване на работодателите да инвестират в безопасни и здравословни условия на труд. Превенция на рисковете за здравето в работната среда, вместо компенсации на работниците за работа в увреждаща здравето им среда
7. Намаляване на трудовите злополуки и професионалните заболявания чрез подобряване на мерките за превенция
VІ. ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ, ТРУДОВА ЗАЕТОСТ И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ
__________________________________________________________
1. Увеличаване на максималния размер на средствата от националния бюджет, предназначени за професионално обучение и квалификация
2. Участие на бизнеса при разработването на държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии
3. Създаване на система от стимулиращи мерки за насърчаване на работодателите да инвестират в обучението на човешките ресурси в предприятието
4. Участие на представителите на бизнеса и местните предприятия в училищните съвети на професионалните гимназии
5. Създаване на система от стимули хората сами да инвестират за развитие на собственото си професионално обучение и квалификация
6. Специален акцент върху програмите за стажуване като ефективен механизъм за успешен преход от образование към професионална реализация
7. Създаване на центрове за професионално ориентиране и кариерно развитие в рамките на съществуващата система за професионално образование
8. Специално внимание към обучението и професионалната квалификация на хората в неравностойно положение на пазара на труда – възрастните работници над 50 години, младежите до 29 години, хората с увреждания, безработните с най-ниско образование и без специалност и професия
VІІ. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА
__________________________________________________________
Училищно образование:
1. Продължаване на политиките за по-пълно обхващане на децата и учениците и мерки срещу отпадането от училища:
• Неповтаряне на клас до ІV клас включително със задължение за полагане на диференцирана грижа за учениците – както за изоставащите, така и за напредналите
• Продължаване на укрепването на средищните училища – осигуряване на училищни автобуси, целодневно обучение, качествено столово хранене
2. Усъвършенстване на системата на професионалното образование:
• Повишаване на атрактивността на професионалното образование чрез модернизация на материалната база, осигуряване на ученически стажове в предприятия и др.
• Засилване на общообразователната подготовка и „изместване” в последните класове на професионалната подготовка за по-голяма проходимост на системата
• Въвеждане на модулно обучение за по-голяма гъвкавост
• Въвеждане на система за натрупване на кредити в професионалното образование и пренасянето им във висшето образование
• Засилване на участието на „реални” работодатели при подготовката на план-приема и учебните програми на професионалните училища
3. Повишаване на качеството на училищното образование:
• Възпитание на децата в дух на привързаност и грижа към природата
• По-широко навлизане на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в училище и подготовка на учителите за работа с новите технологии в процеса на обучение
• Засилване на чуждоезиковото и компютърното обучение на учениците
• Адаптиране на учебното съдържание към изискаванията наложени от съвременния динамичен свят и по практически ориентирано обучение
4. Утвърждаване и доразвитие на новия модел на финансиране на училищното образование, стимулиращ конкуренцията и развитието:
• Устойчиво прилагане на системата на делегираните бюджети
• Повишаване на единните стандарти за издръжка на един ученик
• Разширяване на принципа „парите следват ученика” чрез предвиждане на финансиране от бюджета и за частните училища
• Продължаване и разширяване на добрата практика за финансиране на училищата на програмен принцип
5. Усъвършенстване на модела на управление на училищата:
• Въвеждане на мандат и директорска правоспособност и задължение за периодична атестация
• Институционализиране на възможността родителите, местните общности и работодателите да участват в управлението на училището
6. Повишаване на авторитета и социалния статус на българския учител чрез въвеждане на модел за кариерно развитие на учителите и диференциране на възнагражденията с оглед на длъжността
7. Приемане на нов закон в областта на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка:
• Уреждане на положенията от Националната програма за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
• Създаване на цялостна и стройна система на правата и задълженията на участниците в образователния процес, в това число на поощренията и наказанията на учениците
Висше образование
1. Нов модел на финансиране на висшите училища – предоставяне на по-голяма финансова самостоятелност, включително при определянето на таксите при наличие на гаранции за осигуряване на достъпа до образование (студентски кредити, стипендии и др.).
2. Развитие на системата за оценка на качеството на висшето образование – както институционализирана (промени в режима на акредитация), така и неинституционализирана (изграждане на рейтинг-скали на висшите училища).
3. Нов съвременен и динамичен модел за кариерно израстване на академичния и научния състав.
4. Стимулиране на висшите училища за осигуряване на по-добри условия за мобилност на преподаватели и студенти чрез засилване на чуждоезиковото обучение, въвеждане на курсове и програми на чужд език, ефективно прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити и др.
Наука и изследвания
1. Приемане на реална стратегия за развитие на науката, базирана на ограничен брой национални научни приоритети, които да бъдат засилено финансирани с оглед по-голяма концентрация и ефективност на влаганите средства
2. Развитие структурата на научно-изследователския сектор, вкл. изграждане на липсващи институционални звена (държавни и частни)
3. Увеличаване на публичните средства за научно изследователска дейност за достигане на целите поставени в рамките на ЕС
4. Стимулиране на бизнеса да инвестира в научни изследвания – създаване на рисков фонд с държавно участие, гаранционни схеми, поемане на разходите за регистрация и поддръжка на патенти, държавна подкрепа на предприятия, развиващи корпоративна наука и др.
5. Институционално финансиране на основата на програми и засилено проектно финансиране до достигане на съотношение спрямо институционалното поне 50:50
6. Създаване на привлекателен социален пакет за младите учени с постижения в научната дейност
VІІІ. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
__________________________________________________________
1. Нов икономически модел в здравеопазването в посока по-пазарни отношения вместо централизирано финансиране. Повишена роля за частните здравноосигурителни фондове и премахване на монопола на НЗОК
2. Развитие на финансовото осигуряване на системата, чрез регламентиране и развитие на допълнителен частен стълб на здравната система и нова роля на НЗОК. Това ще е предпоставка и за прекъсване на честите корупционни практики в системата
3. Преструктуриране и оптимизация на здравната мрежа, на база на нова реална здравна карта
4. Оптимизиране на националните програми и повишаване на средствата за професионално обучение и квалификация
5. Ясно регламентиране на обхвата на основния пакет медицински услуги, заплащан от НЗОК и участието на пациента при споделяне на разходите
6. Eфективна конкуренция в здравния сектор и защита правата на пациентите
7. Обвързване на качеството на медицинските дейности с финансирането им
8. Информационно осигуряване на здравната система
9. Модернизация на система за превенция, промоция и ранно откриване на заболяванията
10. Приватизация на здравни заведения, публично-частно партньорство
11. Закриване на неефективни болници и използване на освободените от издръжката им средства за модернизиране на базата и услугите в окръжните болници
12. Промяна на държавните изисквание и подобряване на мениджмента на НЗОК и болничните заведения
ІХ. ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА
__________________________________________________________
Демографията е най-голямото стратегически дългосрочно предизвикателство пред обществото. Нашето виждане за съвременна демографска политика минава през разбирането, че за да има успешна такава е необходимо, хората в България да имат сигурност, стабилност и хляб по родните им места. Ние ще продължим политиката си в подкрепа на раждаемостта, връщане и запазване на българите в България, подкрепа и запазване на хората по малките населени места и спиране на обезлюдаването на цели региони. Подкрепата на младите семейства е основен приоритет за нас.
1. Значителни инвестиции за подобряване на условията за лечение и здравните услуги в АГ болниците
2. До 3 безплатни процедури ин витро за всички семейства, които се нуждаят от тях
3. Майките да получават еднократна помощ при раждане на всяко дете от 600 лева
4. Детските добавки да бъдат за всички деца
5. Майките да получават 100% от осигурителния си доход в продължение на 12 месеца
6. Ваучери за децата за детски градини от 100 лева месечно. Или парите за субсидиране на детските ясли да следвата децата и в частните детски градини
7. Опростени процедури за осиновяване на деца от домове от български граждани
8. Увеличена държавна субсидия за Фонда за лечение на деца
9. Допълнителни облекчения от данъчната основа за семействата с деца и жилищни кредити
Х. ОКОЛНА СРЕДА
__________________________________________________________
1. Интегриране на екологичната политика в политиките за развитие на всички сектори на икономиката и в политиките за развитие на регионите
2. Законодателно решаване на проблемите със собствеността на водно-стопанските съоръжения, както и управлението и развитието на тези системи
3. Изграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК инфраструктурата с помощта на средства от ЕС и достигане качество на питейните води напълно отговарящо на всички изисквания на европейското законодателство
4. Създаване на възможности за инвестиции в сектор „околна среда” чрез публично-частни партньорства
5. Изпълнение на международните ангажименти на България за разрешаване на регионалните и глобалните екологични проблеми
6. Създаване на условия за функционирането на реален пазар на квотите за парникови газове на българските предприятия
7. Прилагане на пакет от мерки за намаляване на автомобилните задръствания
8. Адаптиране на градската среда и транспорт за нуждите на пешеходци, велосипедисти и хора с увреждания
9. Опазване на реките, езерата, язовирите, подземните води и черноморския бряг от замърсяване посредством:
• Изграждане на нови локални пречиствателни съоръжения за отпадни води и реконструкция и рехабилитация на съществуващите
• Ефективен контрол и завишаване на санкциите за незаконно заустване на отпадни води
• Редовно прочистване на речните корита и бреговете на водоемите от незаконни сметища
• Въвеждане на строги критерии за строителството в близост до бреговете на реките, езерата и черноморското крайбрежие и засилване контрола върху строителството в тези зони
• Приемане на ясни правила за отдаване на концесия или под наем на държавните и общинските язовири
10. Pеално интегрирано управление на отпадъците:
• Въвеждане на система от мерки и правила за намаляване на образуването на битови и индустриални отпадъци, вкл. преустановяване на използването на найлонови торбички на територията на България
• Организиране на разделно събиране на отпадъците във всички населени места, особено на отпадъци с повишен риск за околната среда – батерии, акумулатори, луминисцентни лампи, отработени масла, излезли от употреба електрически и електронни уреди и др. – и изграждане на специализирани съоръжения за преработка на тези отпадъци
• Предотвратяване на използването на пластмасовите опаковки и въвеждане на биоразградими или подлежащи на рециклиране опаковки и бутилки
• Нарастване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци: въвеждане на система за компостиране на отпадъци от обществените паркове и градинки в населени места над 100 000 души. Изграждане на открити площадки за компостиране по примера на Германия, Австрия и др. страни
• Подобряване на организацията по разделяне, временно съхранение, събиране и транспортиране на отпадъци
• Преустановяване експлоатацията на всички съществуващи депа, които не са в съответствие с нормативните изисквания; премахване на незаконните и нерегламентирани сметища
• Ускоряване процеса на изграждане на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци и преработка на отпадъци при минимално въздействие върху околната среда; изграждане на специализирани съоръжения за преработка на отпадъците от лечебните заведения
• Ограничаване на риска от стари замърсявания на промишлени предприятия
• Установяване на правила за управление на специфични потоци от масово разпространени отпадъци
11. Опазване на горите и развитие на горския сектор
• Окончателно и цялостно отделяне на публичните от стопанските дейности, на държавните стопанства; равно поставяне на частните и държавните структури по условия на дейност, пазар и свободна конкуренция под независимия и обективен контрол на държавната горска администрация
• Оптимизиране броя на държавните предприятия за улеснено финансиране, управление и контрол на дейността им чрез създаване на няколко регионални предприятия (на база на съществуващите горски и ловни стопанства), обединени в холдингова структура
• Създаване на инвестиционен климат в горите, на основата на плурализъм на собствеността чрез условия за дългосрочно публично-частно партньорство, при ясни правила и прозрачни условия, както и възможност за обективен, в т.ч. обществен контрол
• Диверсифициране на приходите в горите с цел намаление на относителния дял на приходите от дърводобив. Създаване на методология за остойностяване на „допълнителните” полезни функции на гората – водноохранни, противоерозионни, рекреационни, производство на електроенергия, развитие на планински туризъм и др.
• Управление и контрол на целия горски ресурс от едно ведомство (в т.ч. Националните паркове – „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”)
ХІ. СЕЛСКО СТОПАНСТВО И ПРОИЗВОДСТВО НА ЧИСТИ ХРАНИ
__________________________________________________________
1. Стимулиране на еко-земеделието, производството и търговското предлагане на биологично чисти храни
2. Развитие на пазара на земеделска земя и намаляване на пустеещите земи
3. Подобряване качеството на земеделските земи чрез възстановяване и ново изграждане на напоителната и транспортна инфраструктура
4. Засилена подкрепа за дейностите, свързани с адаптиране на селското стопанство към изменението на климата, чрез нова структурна политика за райониране и нова сортова политика
5. Стимулиране развитието на биологичното земеделие като природоопазващ производствен метод, както и с оглед перспективната ниша на европейския пазар по отношение на биологичните продукти
6. Приоритетно подпомагане на традиционно силни за България подсектори като: лозарството, овощарството, отглеждането на рози, малини и бубарството
7. Насърчаване специализацията и уедряването на фермерните и семейните стопанства с цел повишаване на тяхната рентабилност, пазарното им и структурно преустройство и осигуряване на икономическата им жизнеспособност и устойчивост
8. Прилагане на държавни програми за концентриране на животновъдството, което ще гарантира повишаване на качеството на млякото и доходността на фермите
9. Поощряване специализацията на животновъдните стопанства и ферми за производство на месо и мляко
10. Повишаване на ефективността и конкурентоспособността на земеделските производители в съответствие със съвременните европейски стандарти за качество и безопасност на храните и критериите за опазване на околната среда; подкрепа за повсеместно внедряване на добрите производствени практики и на системите за самоконтрол на безопасността на храните в преработвателните предприятия и търговските обекти; подобряване на хигиенните условия за отглеждане на животните с цел отговаряне на изискванията на ЕС за производство и износ
11. Доизграждане на пазарната инфраструктура в земеделието – достъпни и модерно оборудвани пазари, борси и тържища за пресни плодове и зеленчуци, с цел осигуряване на пряк достъп на земеделските производители до големите потребители и износители на земеделска продукция; подкрепа за изграждането на пазари на производителите на плодове и зеленчуци. Субсидиране на тези пазари за сертифициране по ИСО
12. Насърчаване изграждането на дългосрочни връзки между производителите на първична земеделска продукция и преработвателите чрез приоритетно отпускане на помощи за онези преработватели на хранителни суровини, които установяват дългосрочни вертикални връзки с местните производители на суровини; създаване на Национална агенция по храните, която да контролира комплексно всички „оператори” на храни; „свиване” на сивия сектор чрез развитие на контрола
13. Инвестиции в човешки ресурси – повишаване на професионалната квалификация на младите фермери в областта на маркетинга и мениджмънта чрез подобряване на учебните програми в средните и висши селскостопански учебни заведения и засилване на практическата насоченост на обучението
14. Засилване на партньорството с браншовите организации при разработването и прилагането на секторните стратегии, както и при изпълнението на контролни и регулаторни функции на администрацията
15. Повишаване на информираността на земеделските производители за възможностите за износ на селскостопанска продукция чрез засилване връзките на браншовите организации и камари с търговските представителства към нашите посолства в чужбина
16. Целево информиране, обучение и насърчаване на стопанствата от фермерски тип за усвояване на средствата от земеделските еврофондове
17. Развитие на селския туризъм, подкрепа на полупазарните стопанства и технологии за максимално използване на биомасата за производство на енергия и фуражи
ХІІ. МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ, РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ И ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ
__________________________________________________________
Политиката в Общините – гарант за устойчив растеж, с лице към младите хора и семейството, в подкрепа на хората от третата възраст:
1. Насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с високи нива на заетост
2. Общински проекти в помощ на отглеждането на деца до 6 – годишна възраст – нови ясли, детски градини, мрежа от домашни възпитатели, млечни кухни и др.
3. Учениците – подкрепени от местната власт за извънучилищни форми на занимания.
4. Планово развитие на големите градове и модернизиране на малките населени места съобразно специфичните характеристики и потребностите на местните хора;
5. Въвеждане на принципа на „мълчаливото съгласие“ в максимално широк спектър от работата на администрациите.
6. Развитие на социалните услуги за деца, хора с увреждания и възрастни хора
Регионите – катализатори за развитието и модернизирането на България:
1. Местните и регионални въпроси да станат приоритет в дейността на структурите на централната изпълнителната власт
2. Подкрепа на междурегионалното сътрудничество в посока на подготовката на съвместни проекти и нови добри практики – за по-уютна и сигурна среда за живеене на хората
3. Проекти за засилване на междурегионалния обмен в духовната сфера, културата, туризма и адмнистративното обслужване на гражданите
4. Привличане на регионалните сдружения на общините, на бизнеса, на занаятчиите и отделните гилдии като ефективни партньори по проекти с областите
Регионална инфраструктура, устройство на територията и градска среда:
1. Национална устройствена схема с информационна система, които да гарантират устойчиво развитие на територията на страната, регионите и общините
2. Важните за местните хора инфраструктурни проекти да бъдат задължителни и приоритетни за финансиране от националния бюджет и европейските фондове
3. Плановете за регионално развитие да придобият статут на официален документ, който да указва кои пътища, съоръжения и проекти да се изпълняват на територията на съответния регион
4. Подобряване на механизма на планиране и на системата от планови документи, за по-добро и успешно усвояване на финансовите средства от европейските фондове
5. Финансовите ресурси за изграждането и реконструкцията на инфраструктурата да се планират и разпределят справедливо по региони, съгласно броя на населението, териториалния обхват и икономическите показатели за развитието им
6. Ефективно използване на средствата от ЕС за построяване на нови пътни съоръжения в населените места – надлези, подлези, тунели, разширяване на съществуващата улична мрежа и околовръстните пътища – с цел повишаване безопасността и намаляване на задръстванията
7. Подобряване ефективността на градския транспорт, посредством изграждане и въвеждане на: Нови подземни и многоетажни паркинги в централните части на градовете
8. Повишаване качеството на живот и хигиената в населените места чрез:
• Промени в устройствените планове (акуализации) за развитие на територията, с оглед осигуряване на повече зелени площи в градовете и курортите, ландшафтно оформяне, ограждане и поддържане на обществените зелени площи (в това число на междублоковите пространства)
• Подобряване на уличното озеленяване и поддържането на парковите зони
• Изграждане на нови спортни площадки за обществено ползване и обновяване и модернизиране на съществуващите
• Стриктно спазване на нормативните разпоредби, залегнали в Закона за защита от шума; нови мерки за осигуряване правото на спокойствие и почивка на гражданите
ХІII. КУЛТУРА
__________________________________________________________
1. Активно партньорство с местната власт, гражданските структури и бизнеса за налагане и развитие на европейски модели и практики в съхраняването, опазването и социализирането на огромното ни културно наследство и превръщането му във фактор за устойчиво икономическо и социално развитие
2. Децентрализация в управлението на културата – завръщане при хората, при създателите и потребителите на културни продукти
3. Модернизация на българските читалища и библиотеки и в най-малките населени места – създаване на предпоставки за по-активна просветна работа и самодейност, съобразена с интересите и духовните нужди на съвременните млади хора
4. Активно правоприлагане в защита правата на творците, създаване на подходяща фискална и правова среда за развитието на малкия и среден бизнес, стимулиране участието на творческия сектор с неговите бизнес и граждански структури в процеса на усвояване на европейски средства
6. Въвеждане на специфично трудово законодателство за творците и специални социални мерки за творците в пенсионна възраст
ХIV. ВЪНШНА ПОЛИТИКА
__________________________________________________________
1. Активно участие в органите на Европейския съюз за осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност
2. Засилена мрежа от дипломатически представителства по света – по-солидно дипломатическо присъствие в Азия, където кипи световният бизнес, и в Африка, която е последната неразорана икономическа територия
3. Постигане на членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)
4. Постигане на участие на български представители във висшето управление на международните структури
ХV. СИГУРНОСТ И ОТБРАНА
__________________________________________________________
1. Хората в отбраната – висок професионализъм, силна мотивация, адекватен социален статус
2. Ефективност, прозрачност и строга отчетност в управлението на финансовите и материалните ресурси
3. Модернизация, превъоръжаване и ефективна логистика във въоръжението и техниката
НДСВ има волята, компетентността и политическата отговорност да осъществи тази политика, от която всички ние се нуждаем.
Днес повече от всякога трябва да докажем – на себе си и на нашите партньори – че в България се живее по правила и ред, които предоставят възможности на всички и изискват отговорност от всеки
(със съкращения; вижте пълния текст в прикачения файл)