НДСВ - стабилност и възход

Д-р Антония Първанова: Ние сме европейски граждани и всички трябва да сме равнопоставени не само пред закона, но и във възможностите си за реализация, убедена е евродепутатката

Г-жо Първанова, Вие сте единствената българка номинирана евродепутат на годината в категорията „Здравеопазване" на ЕП. Как се чувствате като единствен представител на нашата страна номинирана за това отличие?

Приемам тази номинация като подкрепа за цялостната ни работа в парламента, защото можете да си представите при такава конкурентна среда, с толкова много депутати от всички страни колко е трудно за българи и румънци също, които сме така да се каже новобранци в ЕП да направим впечатление и да предложим политика, която има съществено значение или промяна в определена политика, касаещо всички граждани на ЕС. За мен това е отличие за България, тъй като показваме възможности и много сериозни позиции на европейската сцена. Надявам се тази номинация да завърши успешно, но дори и самата номинация е достатъчна за да покаже лице на българските евродепутати в ЕП.

Вие, познавате системата на здравеопазване в страните от ЕС. Възможно ли да се направи сравнение между тях и българската система?

Разбира се, че е възможно дотолкова, доколкото ние също имаме система, основана на здравното осигуряване, а не на плащането на данъци или общи такси. Но във всички страни-членки има реформи през последните години и те са в посока на защита на интересите и правата на пациентите, както и предоставяне на равен достъп за всички граждани до качествени медицински услуги. Все повече и повече се говори за високи технологии, за редки заболявания, за пациенти, които по една или друга социална причина, или диагноза могат да бъдат изключени или неглижирани от системата. Обръща се внимание на хора, които имат специфични нужди, за хората от малцинствата. Все повече на фокус е финансовата устойчивост на системата, която да предостави възможност за модерно обслужване, което гарантира, че системата ще отговори адекватно на съвременния начин на живот, т.е. без да се губи времето на пациентите и в същото време да се предоставя качествена услуга. За тези неща в България не се говори изобщо или не по този начин. Непрекъснато се говори за „пациентът в центъра на системата", но това, което се прави няма нищо общо с подобен ангажимент. Дори няма намерение в детайли да се изследва как точно да се случи това, да се обменят добри практики, да се чуят становищата на пациентските и на съсловните организации. България е страна, която изпитва сериозни затруднения не само в качеството и достъпа, но и в предоставянето изобщо на медицинската услуга, защото много български лекари и сестри напускат страната. Това е също тема, която трябва да се дискутира. Виждам, че се предлагат на парче различни мерки. Такава е преструктурирането на общинските болници в болници за долекуване. Но това е обвързано с много мощна реформа в самия основен пакет и в системата на задължителното здравно осигуряване или евентуално, ако бъде предвидено обект на допълнителното здравно осигуряване. Не е ясно дали това ще бъде задължително, откъде хората ще намерят пари за това, как тези болници ще бъдат финансирани за преструктуриране и също така – откъде ще се намери персонал за тях. В момента лекарите и сестрите в болниците за активно лечение се оплакват, че не получават адекватно заплащане. А представете си в болница за долекуване, където съм абсолютно сигурна, че по предразсъдъци това ще бъде неглижирано като труд, т.е. той ще се смята за по-лек. Откъде ще се намерят хора, които да искат да работят за още по-малко заплащане? Това е нещо абсурдно.

Ако съм Ви разбрала правилно, приликата между нашата здравна система и на по-развитите страни е само външна.

Тя е само в модела, в най-общата форма на модела. Като мислене ние сме изостанали с един век.

Съвсем скоро отправихте призив в ЕП за по-голяма защита на жените от етнически малцинствени групи. Какви са основните причини за това? За да го направите, сигурно сте събрали факти и обстоятелства, които говорят, че тези жени имат нужда от защита.

Предложих един доклад, който бе изготвен по собствена инициатива и предложих на ЕП. Парламентът вече го гласува и одобри. С този доклад обръщаме внимание на ЕК и очакваме тя да излезе съответно със стратегия и план за действие за решаване на проблема, тъй като в доклада се посочва при тези групи жени има отклонения от основните принципи на ЕС. Става въпрос за наличието на двойна дискриминация при жените от малцинства. От една страна, това е дискриминация за това, че те са членове на малцинствена група и от друга страна - дискриминация вътре в самата малцинствена група. Това са неща, които касаят не само България, но и другите страни-членки. Момичетата от дадена малцинствена група биват задържани вкъщи, не могат да завършат своето образование, защото се счита по културни, религиозни или други традиции, че трябва да се омъжат, да имат деца и да се грижат за домакинството, като не е необходимо да бъдат образовани. По този начин тези момичета ги ограничава от възможността изобщо да получават информация за своите права, за възможността да ползват медицински услуги, социални придобивки, да са адекватно представени и да имат равни възможности на пазара на труда. Вътрешната система в малцинството ги задържа и те дори и да искат да се откъснат от него не могат. Има практики и за насилствени бракове и то в много ранна възраст, каквито съществуват и в България, особено в някои общности. Има още една много тежка практика, която за щастие не е характерна за България, но се среща в някои африкански малцинствени групи или по-скоро в такива, които изповядват фундаментален ислямизъм - това е женското обрязване, което е една много тежка процедура, осакатяваща момичето. В последствие има сериозни поражения върху здравето и живота на жените, защото често е причина и за безплодие. В някои от страните то е забранено със закон. Има и други практики, които ние не сме се замисляли, че съществуват, защото при нас отдавна не се практикуват и една от тях е насилието свързано с т.нар. убийства на честта или за насилие на честа. Всякакви форми на насилия срещу жените или срещу техните семейства, а и в обратната посока - срещу мъжете, когато се смята, че честта и достойнството на семейството е засегнато.


Да. Всичко това наистина трябва да се промени.

Да. Това не отговаря нито на европейския морал, нито на принципите за солидарност, за равнопоставеност, за равни права за всички граждани. Тъй като тези форми на двойна дискриминация често пъти остават скрити, защото малцинството я прикрива, жените подложени на това не могат да използват правата си като европейски граждани. А и самото малцинство ги ограничава и не допуска да имат права. Именно поради това чрез този доклад изискахме от ЕК да направи сериозен анализ, да работи заедно с неправителствените организации, за да може да идентифицира кои са най-сериозните проблеми, как те се отразяват върху жените, върху семействата и върху децата и какви са мерките, които могат да помогнат да се преодолее тази двойна дискриминация. По тези проблеми има добри практики - например в Скандинавските страни. Там има т.нар. социален ментор. Думата може би не е много подходяща, но това са хора, които на доброволни начала или професионално помагат на жени от малцинства. Помагат им да научат език, да имат по-добра правна култура, по-добри връзки и достъп до образование, до медицинско обслужване, дори за по-добри възможности за намиране на работа и да са по-самостоятелни, за да правят избор в техен интерес.

Ако излезем от проблемите на жените от тези социални групи и преминем към жените в политиката, какво е положението там? Има ли понякога някакво предубеждение към жената - политик?

Може би понякога има, но сега ще дам един добър пример. Либералите са политическа група, която много силно набляга на участието на жените не само в политиката, но и в бизнеса, и в социалния живот. В 13 категории, за които има номинации за евродепутат на годината, от либералите са номинирани 6 жени. Отбелязвам, че не политическата група ги номинира, а неправителствените организации. Това означава, че в семейството на моята политическа група има 6 жени, които са били много активни и работата им е била забелязана като много ползотворна. Аз мисля, че колкото повече се дават възможности на жени, толкова по-високо става качеството не само на законодателния процес, но и на работата в комисията. Заедно с жени заместник-председатели на парламента и с политически лидери - жени бяхме организирали една много голяма кампания, когато трябваше да се избират еврокомисарите, за да има повече жени сред тях. Сега се оказва, че същият проблем имаме с външната служба на ЕС. В предложенията посланици, които трябва да назначи Катрин Аштън има 95 предложения, но само 11 са жени. От тях за висша позиция е само една. Това показва, че някои от страните все още неглижират възможността и външната политика се явява като клуб за момчета. Има много остра декларация по тази тема и сме повикали Катрин Аштън след две седмици на заседание на групата, за да даде отговор на въпроса - как смята да реши този проблем, какво ще предложи и как тази тема ще се дискутира със страните-членки, за да има повече жени във външната служба.
 
Преди време по повод празника 8 март Маргьот Валстрьом призова „Дайте шанс на жените" и се оказва, че той и в момента е валиден?

Да. След излизане на официалната статистика от ЕК стана ясно, че жените са по-ниско платени за същата работа, отколкото мъжете. Мисля, че няма как да го отричаме. В някои от Скандинавските, но и в Прибалтийските страни тази разлика достига 30-35%. Средното за Европа е 18%, но е достатъчно високо, че има дискриминация по полов признак.

Смятате ли, че ще дойде време, когато тази дискриминация няма да съществува или поне ще бъде по-малка?

И на мен ми се иска да кажа като Мартин Лутър Кинг „I have a dream". Ако не вярвах, че това е възможно и ако нямах вътре в себе си заложено силно чувство справедливост, нямаше изобщо да се занимавам с тази тема. Но мисля, че затова сме европейски граждани, за да може всички да сме равнопоставени не само пред закона, но и във възможностите си за реализация.