Антония Първанова жури за “Карл Велики”
Евродепутатът Антония Първанова ще избира националния победител в ежегодния конкурс за Европейската младежка награда “Карл Велики”. Състезанието се организира от
научи повече
Пресцентър :: В медиите
С.Паси: Решението за участие на страната ни в Ирак беше съвсем естествено след 11 септември 2001 г.
02.09.2010 , Агенция "Фокус", Росица Гeоргиева
Във връзка с обявеното приключване на мисията на американската армия в Ирак Агенция „Фокус” разговаря със Соломон Паси, министър на външните работи в периода 2001-2005 година в кабинета „Сакскобургготски”.
Фокус: Президентът на САЩ Барак Обама обяви приключването на мисията на американската армия в Ирак. След изтеклите 7 години каква е оценката, която вие бихте направил на тази мисия – успя ли тя да изпълни поставените в началото цели?
Соломон Паси: В момента едва ли трябва да направим равносметка само на последните 7 и половина години. В момента трябва да направим равносметка на последните 20 години. Българският ангажимент към Ирак започна още през 1990 година, когато Народното събрание дискутираше участието на България в операциите „Пустинен щит” и „Пустинна буря” за освобождаването на Кувейт. Още тогава знаехме, че България трябва да се включи активно и дори след самия край останахме с известно неудовлетворение от това, че операцията не продължи дотам, че да отстрани Саддам Хюсеин от власт. Лично аз винаги съм вярвал, че Саддам Хюсеин трябваше да бъде отстранен със сила от власт и това решение дойде около 12 години по-късно, когато Съветът за сигурност с участието на България разреши операцията на съюзниците в Афганистан. Седем и половина години може да бъдем удовлетворени от приноса, който България даде към усилията на международната общност. Редом с удовлетворението, трябва да отдадем почит и благодарност на хората, които пожертваха здравето, живота и семействата си в името на реализирането на тази благородна мисия.
Фокус: Американският президент споменава, че САЩ са похарчили 1 трилион долара за тази мисия. Заслужаваше ли си цената?
Соломон Паси: Когато говорим за цена, то ние трябва да правим сравнение с това каква би била цената, ако ние не положим усилието. В областта на сигурността добре премислените, премерените и инвестирани средства са по-малко в сравнение със средствата, които бихме инвестирали, ако се откажем от предпазни мерки. В този случай и САЩ са похарчили огромни пари, но вероятностно трябваше да харчат много повече, ако не бяха предприели тази мисия.
Фокус: Какви бяха причините да се вземе решение България да участва в тази мисия?
Соломон Паси: Смятам, че това решение беше съвсем естествено на фона на ситуацията, която възникна в света след 11 септември 2001 година. Най-напред България взе решение за участие в мисията в Афганистан. Ние предоставихме на САЩ два пъти военно летище в Бургас – това беше моят избирателен район тогава. В последствие това временно сътрудничество, което установихме със САЩ, прерасна в трайно изграждане на американски военни бази на българска територия, които започнахме още през 2003 година в диалог между мен в качеството ми на външен министър и тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл. Смятам, че решението за участието в Ирак беше продължение на нашите усилия. Но трябва да погледнем и прагматично. Ние тогава имахме и една много важна и голяма цел – това беше членството на България в НАТО. Ирак и Афганистан бяха тест за солидарност. В НАТО това, което най-много се цени е солидарността между съюзниците. Тази проява на солидарност от страна на България беше много съществен аргумент, за да бъде приета България в НАТО. Искам да върна лентата към един спор между тогавашните управляващи и тогавашната опозиция. Ние получавахме критики, че с участието си в мисията в Ирак, и с членството си в НАТО ще провалим членството на България в ЕС. Практиката показа точно обратното. При баланс на интересите може се постигнат привидно противоречащи си цели. Така че успяхме както да получим покана за членство в НАТО, така и да реализираме това членство през 2004, и да подпишем договор за членство в ЕС през 2007 година.
Фокус: Можеше ли да се направи нещо, за да избегнем даването на жертви в Ирак?
Соломон Паси: Сигурно много грешки от участието на България в Ирак може да бъдат отчетени. Те бяха безусловно на техническо равнище. Когато една държава няма международен опит, естествено е при първото си участие да прояви неопитност. Не може да се очаква една армия, която не е воювала 50 години, да има тренинга за участие на такъв труден терен като иракския. Но трябва да имаме яснота, че въоръжените сили на България тепърва ще имат работа извън България и бих казал слава Богу. Затова трябва да имаме готовност както психологическа, така и политически, така и военнотехническа българските бойци ще работят основно извън граница. Повярвайте ми, много по-евтино е да държиш опасността далеч от границата си и да се предпазиш навън от нея, отколкото да започнеш борбата с опасността, когато тя почука на вратата.
В този връзка мисля, че правителството има добър опит и военният министър Аню Ангелов, който е отговорен по тези въпроси, има и вижданията, и екипността да реализират една добра трансформация на въоръжените сили на страната.
Фокус: Докато страната участваше в мисията в Ирак, се чуваха мненията, че страната не се възползва от ситуацията в икономическо отношение. Коректни ли бяха такива оценки?
Соломон Паси: Смятам, че това е напълно коректна забележка. Много държави, които имаха по-малък принос от страната ни в Ирак, имаха много по-голямо икономическо участие в последствие. В огромна степен това е топка в полето на българския частен бизнес. Още през 2005 година успяхме да създадем много добри условия за участие. Но властта на може да отиде при частния бизнес и не може да го принуди да отиде и да участва във възстановяването на Ирак. Много повече инициатива и частна предприемчивост трябва да се проявява в такива случаи.
Фокус: Президентът на САЩ Барак Обама обяви приключването на мисията на американската армия в Ирак. След изтеклите 7 години каква е оценката, която вие бихте направил на тази мисия – успя ли тя да изпълни поставените в началото цели?
Соломон Паси: В момента едва ли трябва да направим равносметка само на последните 7 и половина години. В момента трябва да направим равносметка на последните 20 години. Българският ангажимент към Ирак започна още през 1990 година, когато Народното събрание дискутираше участието на България в операциите „Пустинен щит” и „Пустинна буря” за освобождаването на Кувейт. Още тогава знаехме, че България трябва да се включи активно и дори след самия край останахме с известно неудовлетворение от това, че операцията не продължи дотам, че да отстрани Саддам Хюсеин от власт. Лично аз винаги съм вярвал, че Саддам Хюсеин трябваше да бъде отстранен със сила от власт и това решение дойде около 12 години по-късно, когато Съветът за сигурност с участието на България разреши операцията на съюзниците в Афганистан. Седем и половина години може да бъдем удовлетворени от приноса, който България даде към усилията на международната общност. Редом с удовлетворението, трябва да отдадем почит и благодарност на хората, които пожертваха здравето, живота и семействата си в името на реализирането на тази благородна мисия.
Фокус: Американският президент споменава, че САЩ са похарчили 1 трилион долара за тази мисия. Заслужаваше ли си цената?
Соломон Паси: Когато говорим за цена, то ние трябва да правим сравнение с това каква би била цената, ако ние не положим усилието. В областта на сигурността добре премислените, премерените и инвестирани средства са по-малко в сравнение със средствата, които бихме инвестирали, ако се откажем от предпазни мерки. В този случай и САЩ са похарчили огромни пари, но вероятностно трябваше да харчат много повече, ако не бяха предприели тази мисия.
Фокус: Какви бяха причините да се вземе решение България да участва в тази мисия?
Соломон Паси: Смятам, че това решение беше съвсем естествено на фона на ситуацията, която възникна в света след 11 септември 2001 година. Най-напред България взе решение за участие в мисията в Афганистан. Ние предоставихме на САЩ два пъти военно летище в Бургас – това беше моят избирателен район тогава. В последствие това временно сътрудничество, което установихме със САЩ, прерасна в трайно изграждане на американски военни бази на българска територия, които започнахме още през 2003 година в диалог между мен в качеството ми на външен министър и тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл. Смятам, че решението за участието в Ирак беше продължение на нашите усилия. Но трябва да погледнем и прагматично. Ние тогава имахме и една много важна и голяма цел – това беше членството на България в НАТО. Ирак и Афганистан бяха тест за солидарност. В НАТО това, което най-много се цени е солидарността между съюзниците. Тази проява на солидарност от страна на България беше много съществен аргумент, за да бъде приета България в НАТО. Искам да върна лентата към един спор между тогавашните управляващи и тогавашната опозиция. Ние получавахме критики, че с участието си в мисията в Ирак, и с членството си в НАТО ще провалим членството на България в ЕС. Практиката показа точно обратното. При баланс на интересите може се постигнат привидно противоречащи си цели. Така че успяхме както да получим покана за членство в НАТО, така и да реализираме това членство през 2004, и да подпишем договор за членство в ЕС през 2007 година.
Фокус: Можеше ли да се направи нещо, за да избегнем даването на жертви в Ирак?
Соломон Паси: Сигурно много грешки от участието на България в Ирак може да бъдат отчетени. Те бяха безусловно на техническо равнище. Когато една държава няма международен опит, естествено е при първото си участие да прояви неопитност. Не може да се очаква една армия, която не е воювала 50 години, да има тренинга за участие на такъв труден терен като иракския. Но трябва да имаме яснота, че въоръжените сили на България тепърва ще имат работа извън България и бих казал слава Богу. Затова трябва да имаме готовност както психологическа, така и политически, така и военнотехническа българските бойци ще работят основно извън граница. Повярвайте ми, много по-евтино е да държиш опасността далеч от границата си и да се предпазиш навън от нея, отколкото да започнеш борбата с опасността, когато тя почука на вратата.
В този връзка мисля, че правителството има добър опит и военният министър Аню Ангелов, който е отговорен по тези въпроси, има и вижданията, и екипността да реализират една добра трансформация на въоръжените сили на страната.
Фокус: Докато страната участваше в мисията в Ирак, се чуваха мненията, че страната не се възползва от ситуацията в икономическо отношение. Коректни ли бяха такива оценки?
Соломон Паси: Смятам, че това е напълно коректна забележка. Много държави, които имаха по-малък принос от страната ни в Ирак, имаха много по-голямо икономическо участие в последствие. В огромна степен това е топка в полето на българския частен бизнес. Още през 2005 година успяхме да създадем много добри условия за участие. Но властта на може да отиде при частния бизнес и не може да го принуди да отиде и да участва във възстановяването на Ирак. Много повече инициатива и частна предприемчивост трябва да се проявява в такива случаи.
