Антония Първанова жури за “Карл Велики”
Евродепутатът Антония Първанова ще избира националния победител в ежегодния конкурс за Европейската младежка награда “Карл Велики”. Състезанието се организира от
научи повече
Пресцентър :: В медиите
Симеон имал и Змийския остров, но се отказал
Царските хора вадят списък, по който са одържавявани имотите на Кобургите
15.08.2010 , Лиляна Клисурова, вестник 24 часа
Десетки папки и кашони с документи, доказващи собствеността на Симеон Сакскобургготски върху имотите му, е събрал царският екип след преглед на запазеното по темата в Държавния архив. Сред тях е и описът, изготвен през 1946 г. от кабинета на Кимон Георгиев, копие от който публикуваме.
Имуществото на царската фамилия е описвано от 3 правителства. През 20-те години на миналия век първо това прави кабинетът на Александър Стамболийски. Следва нов опис през 1933 г. по времето на Никола Мушанов. Последният е от правителството на Кимон Георгиев и става основа на приемането на Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници. В първа точка на въпросния закон е написано, че става въпрос за лично придобитите и наследени царски имоти. Копие от “Държавен вестник” от 1947 г., в който е обнародван законът, има на личния сайт на Симеон в интернет.
В описа на Кимон Георгиев имотите са разделени на три - държавни, частни на царската фамилия и смесени, при които земята е държавна или общинска, а сградите - строени с лични средства на Фердинанд и Борис. Целта е да се одържави частното имущество. Срещу всеки частен имот е посочен номер на нотариалния акт, с който царят го е закупил - лично или чрез посредничеството на Интендантството.
Изцяло държавни са дворците в София и Евксиноград. Затова във всички бюджети на Царство България по времето и на Фердинанд, и на Борис са предвиждани средства за издръжка на тези два двореца, но не и за останалите.
Между 3 и 7
милиона
тогавашни лева
са били заделяни годишно от хазната през 30-те години на миналия век за поддържане на двата държавни двореца, парковете и градините към тях, както и за ремонт и мебели, става ясно от копие на бюджета на царството за 1937 г., изровено от екипа на царя от Държавния архив.
Всички държавни служители в дворците в София и Евксиноград са назначавани със специални укази на царя, затова за заплатите им също са отделяни средства от хазната, за разлика от служителите в Интендантството, което е частна структура и е имало задачата да управлява личните средства на царя. В правилника за управление на Интендантството пък изрично се посочва, че то води отделни инвентарни книги за частните царски имоти и за държавните. Самият Фердинанд пък е писал пълномощно на шефа на Интендантството, за да купува от негово име и с негови средства имоти. Виж копията от документите долу.
В описа на Кимон Георгиев като частни царски имоти са изброени: дворците “Врана”, “Царска Бистрица”, “Баня”, “Кричим”, хижи, две лозета за 6 и 10 дка до Евксиноград. Саръгьол и Ситняково са частни постройки, но местата под тях са съответно държавно и общинско.
Сред личните царски имоти е и къщата на ул. “Париж” и “Московска”, в която днес е Столична община. Фердинанд я купува с пари от заплатата си, за да настани там Интендантството. При завръщането си в България през 1996 г. обаче Симеон декларира пред тогавашния кмет Стефан Софиянски, че оставя имота на общината и няма да подава документи за връщането му.
В списъка фигурира още остров Св. Тома, по-известен днес като
Змийския
остров,
който е 3 декара и се намира на север от устието на Ропотамо. Само тук у нас се срещат диворастящи кактуси, които са засадени през 1933 г. от цар Борис, пренесъл ги от ботаническата градина в Братислава. Друг имот на царското семейство се оказват и 12 декара при далян Христос край Созопол. По разкази на запознати Симеон се е отказал от двата имота през 1992 г. Тогава е бил информиран с писмо от общинската поземлена комисия в Созопол за наличните имоти. В отговор Симеон пише, че не смята да предявява иск за тях.
На личния сайт на царя в интернет пък вече е направен специален раздел с документи, отнасящи се до възстановяването на земите му. Там са качени и над 150 страници крепостни актове, които показват как Фердинанд е купувал земи през 1902 и 1903 г. от селяни от Казичене, Горубляне и Горни Лозен.
На царския сайт е публикувана и цялата кореспонденция между главния прокурор Иван Татарчев, кабинета “Костов” и 38-ото народно събрание през 1998 г., след която се стига до решението на Конституционния съд за реституция на имотите на Симеон.
Въпреки този богат архив от царско време все още няма открити документи за това какво е станало с личните благотворителни фондове на царското семейство след 1946 г. Всеки, дори малкият княз Симеон, е имал лична сметка за подпомагане на разлаични каузи, която е поддържана с лични средства за близо половин милион лева. В личния архив на Фердинанд, Борис и Йоана се пазят подробни документи за всяка една година – къде и за какво са давани средства. Няма информация ОФ правителството какво е направило с теги големи суми. Известно е, че царицата получава само паспорти за напускане и по 200 долара за нея и децата .
Имуществото на царската фамилия е описвано от 3 правителства. През 20-те години на миналия век първо това прави кабинетът на Александър Стамболийски. Следва нов опис през 1933 г. по времето на Никола Мушанов. Последният е от правителството на Кимон Георгиев и става основа на приемането на Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници. В първа точка на въпросния закон е написано, че става въпрос за лично придобитите и наследени царски имоти. Копие от “Държавен вестник” от 1947 г., в който е обнародван законът, има на личния сайт на Симеон в интернет.
В описа на Кимон Георгиев имотите са разделени на три - държавни, частни на царската фамилия и смесени, при които земята е държавна или общинска, а сградите - строени с лични средства на Фердинанд и Борис. Целта е да се одържави частното имущество. Срещу всеки частен имот е посочен номер на нотариалния акт, с който царят го е закупил - лично или чрез посредничеството на Интендантството.
Изцяло държавни са дворците в София и Евксиноград. Затова във всички бюджети на Царство България по времето и на Фердинанд, и на Борис са предвиждани средства за издръжка на тези два двореца, но не и за останалите.
Между 3 и 7
милиона
тогавашни лева
са били заделяни годишно от хазната през 30-те години на миналия век за поддържане на двата държавни двореца, парковете и градините към тях, както и за ремонт и мебели, става ясно от копие на бюджета на царството за 1937 г., изровено от екипа на царя от Държавния архив.
Всички държавни служители в дворците в София и Евксиноград са назначавани със специални укази на царя, затова за заплатите им също са отделяни средства от хазната, за разлика от служителите в Интендантството, което е частна структура и е имало задачата да управлява личните средства на царя. В правилника за управление на Интендантството пък изрично се посочва, че то води отделни инвентарни книги за частните царски имоти и за държавните. Самият Фердинанд пък е писал пълномощно на шефа на Интендантството, за да купува от негово име и с негови средства имоти. Виж копията от документите долу.
В описа на Кимон Георгиев като частни царски имоти са изброени: дворците “Врана”, “Царска Бистрица”, “Баня”, “Кричим”, хижи, две лозета за 6 и 10 дка до Евксиноград. Саръгьол и Ситняково са частни постройки, но местата под тях са съответно държавно и общинско.
Сред личните царски имоти е и къщата на ул. “Париж” и “Московска”, в която днес е Столична община. Фердинанд я купува с пари от заплатата си, за да настани там Интендантството. При завръщането си в България през 1996 г. обаче Симеон декларира пред тогавашния кмет Стефан Софиянски, че оставя имота на общината и няма да подава документи за връщането му.
В списъка фигурира още остров Св. Тома, по-известен днес като
Змийския
остров,
който е 3 декара и се намира на север от устието на Ропотамо. Само тук у нас се срещат диворастящи кактуси, които са засадени през 1933 г. от цар Борис, пренесъл ги от ботаническата градина в Братислава. Друг имот на царското семейство се оказват и 12 декара при далян Христос край Созопол. По разкази на запознати Симеон се е отказал от двата имота през 1992 г. Тогава е бил информиран с писмо от общинската поземлена комисия в Созопол за наличните имоти. В отговор Симеон пише, че не смята да предявява иск за тях.
На личния сайт на царя в интернет пък вече е направен специален раздел с документи, отнасящи се до възстановяването на земите му. Там са качени и над 150 страници крепостни актове, които показват как Фердинанд е купувал земи през 1902 и 1903 г. от селяни от Казичене, Горубляне и Горни Лозен.
На царския сайт е публикувана и цялата кореспонденция между главния прокурор Иван Татарчев, кабинета “Костов” и 38-ото народно събрание през 1998 г., след която се стига до решението на Конституционния съд за реституция на имотите на Симеон.
Въпреки този богат архив от царско време все още няма открити документи за това какво е станало с личните благотворителни фондове на царското семейство след 1946 г. Всеки, дори малкият княз Симеон, е имал лична сметка за подпомагане на разлаични каузи, която е поддържана с лични средства за близо половин милион лева. В личния архив на Фердинанд, Борис и Йоана се пазят подробни документи за всяка една година – къде и за какво са давани средства. Няма информация ОФ правителството какво е направило с теги големи суми. Известно е, че царицата получава само паспорти за напускане и по 200 долара за нея и децата .
