НДСВ - стабилност и възход

19 декември 1947 г., петък. На своето 130-о заседание Петото ВНС приема Закон за обявяване държавна собственост (ЗОДС) имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.

Чл. 1: "Обявяват се за собственост на НРБ всички движими и недвижими имоти, находящи се на територията на България и принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, лично придобити и наследени."

18 декември 2009 г., петък. На своето 56-о заседание 41-ото НС прие мораториум, с който "спира разпореждането с поземлените имоти, земеделските земи, горите, сградите и движимите вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и БорисІІ".

62 години, 1 ден, 1 изгнание, 3 конституции, 3 епохи, 3 свята, 3 исторически времена, 1 национализация и 1 реституция делят тези два документа. Това, което ги свързва, е диктатурата, диктатът. Като мислене, манталитет и действие, като желание за реванш, мъст и унижение на противника. Като антиконституционност.

ЗОДС погазва основното право на собственост и противоречи на чл. 67 от Търновската конституция, на чл. 10 от Димитровската конституция (1947 г.) и на чл. 17 от Демократичната конституция (1991 г.).

Мораториумът погазва чл. 1 от Допълнителния протокол (Париж, 1952 г.) към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Рим, 1950 г.), чл. 17 от Демократичната конституция (1991 г.) и решение № 12 от 1998 г. на Конституционния съд (КС), което отмени като противоконституционна Наредбата закон от 1947 г.

ЗОДС не съдържа никакви писани мотиви.

Истинските мотиви са неписани, политически и репресивни. Срещу монархическия институт в лицето на детето цар, което по това време вече е експатрирано от България и живее в Александрия.

Експатриране означава: прогонване на някого от родината му по етнически, расови и политически причини или по силата на присъда за извършени престъпления; заточение, изгнание, депортиране; изгонване, пропъждане, прокуждане.

Мораториумът не съдържа никакви писани мотиви. Истинските мотиви са неписани, политически и репресивни. Срещу един български гражданин, който никога не е губил, нито се е отказвал от българското си гражданство, нито е придобивал чуждо гражданство и има всички права на български гражданин според конституцията. Срещу царя премиер. Който се е родил цар, е цар завинаги. Който е бил премиер, е премиер завинаги.

Мораториумът е апотеоз на политическия произвол на мнозинството, което си присвоява правото да съди, без да е съд, преди съда и въпреки решението на КС.

Мораториумът е тържество на грубото политиканско ухажване на "некачествения мат`риал" с едната цел - ГЕРБ да се хареса на "шибания, завистлив народ", пък после "ще видим".

Мораториумът е олицетворение на лицемерието, тъй присъщо на българската десница. Тя току притичваше до Мадрид, час по час вопиеше коленопреклонно "Ела си, царю!" и дръзновено върна имотите царски на техния собственик, преди той да се е завърнал от изгнание.

"Законът (ЗОДС) противоречи на чл. 6, ал.2 от конституцията, тъй като нарушава закрепения в тази разпоредба принцип на равенство на всички граждани пред закона. Основание за одържавяване на всички движими и недвижими имоти, принадлежащи на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, които те лично са придобили и наследили, е тяхното лично и обществено положение, както и техните убеждения... с цел да се отстранят от политическия и обществен живот всички членове на царското семейство".

Така мисли Иван Костов през 1998 г. Тогава беше отредил на царя ролята на бял кон, връз който той, Костов, да галопира вечно из тучните властнически полета. Обаче в случая не важи репликата “заменям царство за един Костов”.

От 2009 г. Костов вече мисли обратното. Просто му се привижда герберест кон. И не само му се привижда, ами направо го е яхнал. Ведно с пламенните болшевики от РЗС и "Атака" - тез два генно-модифицирани политически продукта, редом по редом расли.

Мораториумът е триумф на издевателството. Защото има неизвестен срок на действие - "до приемането на специален закон". Сиреч - докато е удобно и изгодно на ГЕРБ и неформалните му съдружници да разтягат дъвката "царски имоти" и да пускат балони; да предизвикват и хранят всички възможни и невъзможни, мислими и немислими спекулативни изригвания на тема "крадливия цар, който ограби държавата"; да се препитават политически от масовото (съзнателно поддържано и отгледано) обществено невежество за въпросните имоти.

Защото този "специален закон" не е дори мисловен повей в главите на юридическите корифеи от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака" и останките от РЗС.

Ако този "специален закон" изобщо бъде забъркан в някоя политиканска колба, ще е точно толкова антиконституционен, колкото и всеки друг извънреден закон, предназначен за един човек.

Ако пък този "специален закон" не се появи, това означава, че ГЕРБ ще дискредитира, притиска, унижава и рекетира КС дотогава, докато не го подмени и не го приведе във вид приятен, бойкобоязлив и гербопослушен. Само така ГЕРБ ще може да вилнее безнаказано из държавата.

Когато превърне всяко решение на КС в самоцелно лабораторно упражнение. КС вече налучква маршовата стъпка и върна единствения протест срещу мораториума - на омбудсмана Гиньо Ганев.

А какво правят БСП и ДПС? Не могат да съберат 60 подписа, за да сезират КС? Какво прави президентът, пазителят на конституцията? Пеят буйни песни и зъбят се на тирана. Но най-тъжният въпрос е какво прави главният прокурор.

Защото мораториумът отнема конституционното право на един законен собственик да се разпорежда със своята законна собственост. Което утре ще се стовари върху авторите на мораториума. Защото той заплашва законния собственик, че ако до някакъв незнаен ден и час не полага "грижата на добър стопанин", ще носи "отговорност за вреди".

Отговорност пред кого?

Отговорност пред държавата? Тези имоти не са нейни и никога не са били.

Този факт е документиран на 3 пъти. Първият списък с личните царски имоти е съставен от Александър Стамболийски (1920), вторият - от Никола Мушанов (1933), третият - от Кимон Георгиев (1946).

От 1920 г. до сега в продължение на 90 г. всички партии, правителства и парламенти не поставят под съмнение нито личната собственост на българските монарси и техните наследници, които и да са те.

Нито Интендантството като лична (а не държавна!) институция на монарха, на която той лично плаща (това няма нищо общо с обичния призрак на УБО); нито начина на придобиване на тези имоти с лични средства, което е документирано в крепостните актове.

Защото ако тези имоти са били държавни, какво одържавява държавата през 1947 г.? Своята си собственост? Или "лично придобити и наследени" имоти, както пише в ЗОДС?

Отговорност пред правителството? Което вече е наточило ножа да национализира повторно царските имоти. Мораториумът е точно това - опит, мерак за повторна национализация на неприкосновената частна собственост на пълноправни български граждани.

Отговорност пред бъдещите собственици, тез храбри приватизатори? Които отдавна са заделили мизерни жълти стотинчици, че да им се сбъдне мечтанието да се разпищолят в царските покои и да ги превърнат в мутренски свърталища, мафиотски леговища и тук-таме частни Лувърчета със завлечени от държавата исторически ценности и шедьоври.

Които мутроиди са си близки с властта, щото едно подземие ги е пръкнало. На които властта е обещала недосегаемост и разцвет, а те на властта - безметежно властване.

За това става дума. За грозна сделка.

Ако в Страсбург Симеон осъди държавата (което е сигурно), ще плаща народът. Ако елитните октоподи превземат царските дворци и изсекат царските гори, ще е за сметка на държавата. И цялото това съмнително удоволствие - заради политическия произвол на властващи псевдорепубликанци.