НДСВ - стабилност и възход

Mайстори сме да се втренчим в несъщественото и да подминем важното. От седмица сме приковали вниманието си в размяната на удари между президента и правителството. Вече не се сещам някой от обичайните коментатори да е пропуснал да коментира пикантната тема.

Междувременно мисията на МВФ мина и замина. Интересно, ако се направи социологическо проучване, колко хора ще се сетят, че е имало такава мисия? А тя проследи и коментира процеси, които могат да имат кардинално значение за икономическото ни развитие в следващите години, поне до края на мандата на това правителство.

Имах възможността да прегледам внимателно както заключителното заявление на МВФ след консултациите с правителството, така и изпълнението на бюджета за януари. Не се почувствах комфортно, меко казано.

Спомнете си твърденията на опозицията, че приходите в бюджет 2010 са подценени. Към днешна дата ми се струват по-скоро надценени. Дано не с толкова, колкото подсказва януари. А, както се чува, и февруари.

Трудно е да се анализират причините, довели до спад на приходите с почти 1 милиард спрямо първия месец на м.г. За това могат да повлияят както случайни фактори, така и еднократни плащания през 2009 г. и липсата им през тази.

Видно е обаче, че полицейските методи на работа в митниците не дават очакваните резултати. Недоволството на бизнеса от некоректното отношение на държавата води до миграция в посока на сивия сектор. Става безпощадно ясно, че икономическата криза разклаща из основи държавните финанси.

МВФ е пределно дипломатичен в своя изказ и, струва ми се, оптимистичен в очакванията си, че настоящият бюджет, както е тръгнало, ще завърши с дефицит от 1,8% от БВП.

Правителството се направи, че не чува добре, и обяви, че има картбланш от фонда да си позволим по-голям дефицит. А експертите от Вашингтон пишат точно обратното: "…от ключово значение е да се спазят разходните ограничения в бюджета, за да се избегне по-голям дефицит."

Дано е прав министър Дянков, че след март бюджетът ще работи на излишък, за да компенсира дефицита от първите 3 месеца. Дано! Защото неофициалната информация сочи, че до края на февруари сме надминали не само установения със закон годишен дефицит, но и очакваните от МВФ 1,8%.

Но тъй като гаранция за това няма, никак не е рано да помислим какво да правим, за да излезе от кризата както икономиката, така и бюджетът.

Фискалният резерв е лукс, с който Гърция и Румъния не разполагат, но той вече не е на нивото от миналата година и има риск да се изчерпи неочаквано бързо. Публичният ни дълг е най-нисък от целия ЕС с изключение на Естония, но като виждаме трудностите на Гърция на капиталовите пазари, защо да очакваме благосклонно отношение към нас?

Да не си кривим душата - министър Дянков направи няколко правилни послания. Инстинктът не го лъже, че бързото влизане в преддверието на еврозоната е от приоритетно значение за финансовата стабилност. За съжаление НДСВ не успя да убеди коалиционните си партньори през изтеклите години във важността на тази политика.

Консервативното управление на държавните финанси е не по-малко важно.

Минималният дефицит за 2009 г. (бюджетът впрочем беше дори балансиран за последните 5 месеца на годината) създаде доверие сред инвеститорите и беше оценен по достойнство от МВФ. Агенциите по кредитен рейтинг дадоха положителни сигнали.

Желанието му за структурни реформи е похвално. Тук се включва и приватизацията, и концесионирането, и пенсионната, и здравната реформа. Но правилните възгледи не са достатъчни. Липсват все още категорични действия по реформаторския дневен ред. (Какви предлагам да са - виж схемата горе.)

ГЕРБ се хвърли в подкрепа на Дянков след размяната на удари с президента. Но за министъра, а и за България е много по-важна подкрепата на управляващата партия за либералните реформи, които бяха прокламирани преди и непосредствено след изборите. Иначе има риск, колкото и да би било жалко, след години да римуваме Борисов с Виденов.