Документи :: Програми

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Размер на шрифта: a |a |a|

НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(2005 - 2010 година)


Още през 2001 г. в предизборната си програма “България – добър дом за своите граждани” НДСВ определи образованието като национален приоритет.

Днес, водени от разбирането, че динамиката на глобализиращия се свят и новите потребности на икономиката и другите обществени сфери налагат промяна и в образователната политика, предлагаме да бъдат обсъдени и утвърдени приоритетите за изграждане на модерна образователна система.

Съзнаваме, че превръщането на българското образование в ефективна система, представляваща неразделна част от общоевропейското образователно пространство, е огромно предизвикателство и изисква обединените усилия на цялото българско общество – преподаватели, учащи се и родители, работодатели и синдикати, неправителствени организации, политици.

Убедени сме, че държавата трябва да гарантира съхраняването на традиционните ценности на българската образователна система и същевременно да способства за нейното осъвременяване и развитие.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

    * Осигуряване на качествено образование за всички граждани, при запазване на традиционните ценности на българската образователна система и развитието й съобразно европейските и световните тенденции.
    * Осигуряване на правото на равен достъп до качествено образование за всички.
    * Гарантиране усвояването на основни знания и умения, необходими за успешната социализация на личността.
    * Ориентиране на образователните структури към осигуряване на широки възможности на учащите се за свободен избор.
    * Създаване на взаимна обвързаност между образованието, науката и приоритетите в икономическото развитие на България. Ориентиране на българското образование към икономиката на ХХІ век - икономика на знанието.
    * Формиране на физически и морално здрави личности, способни да поемат граждански отговорности, които познават и зачитат националните и общочовешки ценности, уважават законите и правата на другите, техния език, религия, култура.
    * Дългосрочно планиране и осигуряване на ресурсите, необходими за устойчивото развитие на образователната система.


ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

Равенство – Увеличаване на възможностите за равен достъп до образователната система и за пълноценно приобщаване на всички групи в неравностойно положение.

Устойчивост – Осъвременяване на българските образователни традиции и ценности, отчитащо европейските измерения в образованието и изградено върху широк обществен консенсус.

Прозрачност - Oсигуряване на пълна и обективна информация за всички участници в образователния процес, за цялото общество.

Партньорство – Сътрудничество между всички, свързани с образованието - държавни институции, учители, родители, работодатели, синдикати, неправителствени организации.

Конкуренция – Насърчаване на конкуренцията между учебните институции, независимо от формата им на собственост (държавна, общинска и частна), чрез предлагане на качествено и стимулиращо обучение.

Отвореност - Превръщане на образованието в гъвкава система, отворена към развитието на икономиката и адаптивна към пазара на труда в Европейския съюз.


ОСНОВНИ НАСОКИ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

І. Подобряване качеството и ефективността на средното образование


1. Осъвременяване на учебните програми

-  постигане на баланс между общообразователни и социални умения;

- ориентиране на учебните програми за общообразователна подготовка към изграждане на умения за прилагане на знанията в практически ситуации;

- ориентиране на учебните програми по професионална подготовка към потребностите на пазара на труда;

- осигуряване на междупредметни връзки и интердисциплинарно, интегрирано обучение;

- разработване и по-активно прилагане в учебните часове на програми по здравно и сексуално образование, в които се акцентира върху проблемите на пубертета, контрацепцията, предпазване от ХИВ/СПИН и наркотични зависимости.

2. Въвеждане на нови методи на преподаване, при които учениците са активна страна в учебния процес

- използване на интерактивни методи на обучение, обмен и прилагане на “добрите практики”, за превръщане на взаимодействието учител – ученик в партньорство;

- въвеждане в учебния процес по всички учебни предмети на нови информационни педагогически технологии, които поставят ученика в активна позиция при усвояване на знания и формиране на умения;

- организиране на учебния процес, като се отчитат индивидуалните интереси и възможности на ученика.

3. Приоритетно обучение по чужди езици

- осигуряване на чуждоезиковото обучение с правоспособни преподаватели;

- усъвършенстване и повишаване на ефективността на интензивното изучаване на чужди езици;

- постъпателно въвеждане на ранно чуждоезиково обучение и подобряване на условията (организационни, методически и кадрови), необходими за това.

4. Ранно компютърно обучение и масово въвеждане на информационните технологии в обучението на всички нива

- осигуряване на материална база за достъп до информационни и компютърни технологии (ИКТ) за всеки ученик;

- кадрово осигуряване на системата с правоспособни преподаватели по ИКТ;

- подготовка на учителите по общообразователните предмети за работа в информационна среда;

- изграждане на умения “как да се учи” в условията на свободен достъп до информация и подготовка за работа и живот в информационно общество;

- използване на различни форми на обучение за по-пълно обхващане в учебния процес на деца със специални образователни потребности.

5. Въвеждане на съвременни, обективни методи на оценяване при завършване на образователните етапи и степени

- разработване на съвременна система за оценяване на индивидуалните постижения на учениците, качеството на учебния процес и учебните програми, постижимостта на държавните образователни изисквания за учебно съдържание;

- създаване на независима институция за оценяване, която да изработва, апробира и въвежда в учебната практика различни видове стандартизирани изпитни материали за вътрешно и външно оценяване, като надеждни и обективни измерители;

- утвърждаване външното оценяване на постиженията на учениците в края на етап и при завършване на степен;

- утвърждаване на държавните зрелостни изпити като форма за оценяване при завършване на средно образование и използване на резултатите от тях за прием във висши училища.

6. Осигуряване на възможности за пряко прилагане на получените знания и умения в професионална среда

- включване в учебните програми от начална училищна възраст на наблюдаване и анализиране на различни трудови процеси, имащи отношение към изучаваното учебно съдържание;

- въвеждане на часове по практика за учениците от гимназиалния етап, които се обучават в общообразователни училища;

- стимулиране изграждането на допълнителни структури за дейности, съпътстващи учебния процес, с цел практическо прилагане на знанията: учебно- тренировъчни фирми, изследователски групи и др.;

- съобразяване на профилите и професиите, изучавани в гимназиалния етап, с тенденциите за развитие на пазара на труда;

- развиване у учениците дух на предприемачество и формиране на умения за започване и управление на бизнес.

Показатели за ефективност:

    * Относителен дял на учениците, постигнали общообразователен минимум знания и умения по етапи и степени.
    * Относителен дял на 15-годишните ученици с добри четивни и математически умения.
    * Относителен дял на учениците, постигнали равнища на владеене на чужд език, предвидени в “Европейската рамка”, приета от Съвета на Европа.
    * Относителен дял на завършилите средно образовани, ползващи два чужди езика.
    * Брой компютри на 100 ученика.
    * Постигане на съизмеримост на резултатите от оценяване на знанията и уменията на учениците от различни видове училища и от различни населени места.
    * Процент на завършилите средно образование и реализирали се по професията или профила, по който са се обучавали една година след дипломирането.

ІІ. Усъвършенстване структурата на средното образование


1. Обвързване на конституционното изискване за задължително обучение до 16 годишна възраст със съответната образователна степен - задължително образование

-  задържане на всички ученици в училище до 16-годишна възраст;

-  усвояване на еднакъв общообразователен минимум от всички ученици в рамките на задължителното образование;

- осигуряване на професионални умения едновременно с общообразователния минимум за ученици, които нямат възможности да продължат обучението си след задължителната възраст;

-  усъвършенстване и повишаване ефективността на профилираното обучение след VІІ клас с интензивно изучаване на чужд език.

2. Осигуряване на възможност след завършване на задължителното образование за избор на профилирано или професионално образование, професионално обучение или реализация на пазара на труда

- възможност за промяна на избора след завършване на задължително образование, предуниверситетска подготовка и/или придобиване на степен на професионална квалификация;

- осигуряване на възможности за обучение за придобиване на професионална квалификация след завършено задължително образование;

- осигуряване на условия, завършилите задължителното образование да завършат средно общо или професионално образование в избран от тях период от живота им;

- увеличаване относителния дял на завършилите средно образование.

3. Развитие на нови възможности за преход както между образователните степени, така и между различните видове училища въз основа на покрити общи образователни стандарти

- осигуряване на свобода на избора на вида училище и вида на обучение;

- нормативно и съдържателно осигуряване на прехода между образователните степени, между различните видове училища и между различните видове обучение.

4. Въвеждане на по-гъвкави форми на обучение, насочени към ограничаване на броя на учениците, които рано отпадат или изобщо не са обхванати от образователната система

-  групови форми на обучение, съобразени с психологията и потребностите на участващите в групата;

- придобиване на професионални умения от отпаднали или застрашени от отпадане ученици в задължителна училищна възраст;

- прилагане на адаптационни програми за интеграция и реинтеграция на отпаднали, застрашени от отпадане или необхванати в училище ученици;

- десегрегация на образованието на ромските деца и интегрирането им в детски градини и училища с различен етнически състав;

- създаване на единна национална информационна система за обхвата и движението на подлежащите на задължително обучение деца и ученици.

5. Създаване на условия и стимули за реализиране на принципа "обучение през целия живот"

- осигуряване на достъп до информация и необходимата мотивация за “обучение през целия живот”;

- подобряване на взаимодействието между институциите и организациите (министерства, общини, организации на работодателите, социалните партньори), отговорни за “обучението през целия живот” на национално, регионално и местно равнище;

- установяване на ефективна взаимовръзка между “обучение през целия живот” и потребностите на пазара на труда;

- насърчаване на работодателите чрез мерки и данъчни стимули за осигуряване на стажове и практики за ученици и студенти, както и за квалификацията на работниците и служителите;

- повишаване на управленската култура на работодателите за развитие на човешките ресурси;

- активизиране на обществения диалог по проблемите на “обучението през целия живот”.

Показатели за ефективност:

    * Относителен дял на завършилите задължително обучение от населението на възраст 16-22 г.
    * Относителен дял на завършилите средно образование от 22-годишното население.
      Процент на отпадналите и необхванатите ученици в задължителна възраст.
    * Относителен дял на реализираните програми “обучение през целия живот“ в зависимост от вида на професията.
    * Създаване на възможности и улесняване на достъпа до “обучение през целия живот“.

ІІІ. Висшите училища – активни участници в европейското образователно пространство

1. Разширяване на социалните измерения на висшето образование

- гарантиране на равен достъп до всички образователни степени и форми на обучение;

- въвеждане на ефективна система за кредитиране на студенти и докторанти;

- увеличаване на възможностите за професионална и обществена реализация чрез системата на висшето образование.

2. Висшето образование – фактор за икономически растеж

- подготовка на специалисти с квалификация, основана на съвременните постижения на науката за потребностите на икономиката и обществото;

- сътрудничество между предприятията (бизнес организациите), държавата и образователните институции при разработване на стратегии за развитие;

- участие на работодателите в изработването на квалификационните характеристики за предлаганите специалности, необходими за пазара на труда;

-  активно включване на висшите училища в социално-икономическата политика на регионите;

-  създаване на условия за ефективно участие на висшите училища в системата за “учене през целия живот”.

3. Осигуряване на качество и конкурентноспособност – основна отговорност на висшите училища

- въвеждане на съпоставима система на висше образование с европейските образователни стандарти и практики, подпомагана и от безплатно издаване на Европейското дипломно приложение;

- хармонизиране номенклатурата на професионалните направления за бакалавър и магистър с тази на страните от ЕС;

- поддържане на учебни планове и програми по професионални направления на съвременно научно равнище и в съответствие с изискванията на пазара на труда;

- въвеждане на система от образователни кредити и нейното адаптиране с Европейската система за трансфер на кредити;

- насърчаване мобилността на студенти, докторанти и преподаватели чрез по-ефективен академичен обмен;

- разработване на система за подобряване на професионалната реализация и кариерното развитие на специалистите с висше образование;

- въвеждане на механизми за диференцирано заплащане труда на преподавателите в съответствие с качеството на тяхната дейност;

- осигуряване на ефективно структурирана мрежа на висшите училища;

- създаване на нормативни гаранции за академичната автономия и повишаване отговорността и отчетността на висшите училища пред обществото;

- осъвременяване на университетските структури за управление, включително чрез въвеждане на ИКТ в управлението;

- постигане на съпоставимост с практиките на страните от Европейския съюз за ефективна система на организация и управление на висшето образование;

- изграждане на ефективна система за контрол на качеството на обучение във висшите училища и повишаване значимостта на студентското мнение в нея. Установяване на по-тясно сътрудничество с Европейската мрежа за осигуряване качеството на обучението;

- подпомагане на висшите училища в процеса на въвеждане и сертифициране на системи за управление на качеството /ISO-9001:2000/;

- въвеждане на рейтингови системи на висшите училища по професионални направления според качеството на обучение, научната дейност и реализация на завършилите студенти.

4. Стимулиране на научните изследвания във висшите училища

- утвърждаване на висшите училища като основни центрове за научни изследвания и научно-приложни разработки;

- повишаване ефективността на използване на бюджетните средства чрез разширяване на програмното финансиране според изискванията на Националната стратегия за развитие на научната дейност;

- стимулиране интереса на студентите и младите преподаватели към научни изследвания;

- създаване на условия за вътрешна и външна интеграция на академичния потенциал във висшите училища за изготвяне на проекти на конкурсна основа и прилагане на иновативни резултати при разработване на национални проекти;

- стимулиране на академичното сътрудничество и международното научно коопериране на висшите училища;

- разработване на университетски програми за развитието на научно-кадровия потенциал на висшите училищa.

Показатели за ефективност:

    * Дял на специалисти с висше образование, продължаващи обучение в нови магистърски програми.
    * Брой магистърски програми, предлагани на основните езици на ЕС.
    * Дял на специалисти с висше образование, продължаващи обучение в програми за следдипломна квалификация.
    * Дял на студенти, прекъснали обучението си поради слаб успех или по други причини през определена учебна година.
    * Дял на студенти, започнали работа по специалността до една година след завършване на висше образование.
    * Съотношение студенти/преподаватели; докторанти/преподаватели; хабилитирани/нехабилитирани преподаватели.
    * Степен на участие на студенти и докторанти в академичния обмен по европейските образователни програми “Сократ”, “Леонардо”, “Еразъм”.
    * Обхват на програми, по които се извършва дистанционна форма на обучение.

Ключови думи :
Сподели: facebook logo svejo logo
European Parliament ALDE    Антония Първанова    Станимир Илчев    ELDR